Бяла маришка овца
Бялата Маришка овца е местна порода създадена в района около град Пловдив. Белите Маришки се отглеждат в стадата на потомствени овцевъди се развъждат по метода на чистопородното развъждане.
За Белите Маришки овце са характерни удължената форма на тялото, крайниците и опашката. Главата е средно дълга, тясна с права профилна линия. Ушите са средно големи насочени встрани, леко наведени. Шията е дълга, тясна . Гърбът е дълъг, тесен. Гръдния кош е дълбок, средно широк. Краката са дълги със здрава костна система. Опашката е дълга и понякога се влачи по земята. В сравнение с Ваклите Маришки овце опашката е малко по-широка. Вълната е еднородна. Белите Маришки овце са добре зарунени животни. Това е другата характерна черта, по която те се отличават от Ваклите Маришки овце (освен по пигментацията). Зарунеността на тялото започва от главата, линията над очите. Гърбът и страните на тялото са добре зарунени. Коремът при някои животни е слабо зарунен, а при някои е незарунен. Руното е с щапелен строеж със заострени върхове на щапелите (фитили). При някои овце руното изглежда почти затворено, а при други е полуотворено. Вълната е еднородна и според БДС се класифицира като мека местна. Нежността е предимно 48-мо качество. Белите Маришки овце се стрижат по много особен начин, който не се среща при нито една друга порода. Този начин на стрижба е характерен само за Белите Маришки овце от района и се нарича стрижба на “шаби”. Овцете се стрижат прави в станок или вързани за някои стълб. Стрижбата за разлика от традиционния начин започва от гърба равномерно по цялата дължина, като остриганато руно се смъква постепенно на две половини. Стриже се на ивици, като част от вълната остава по тялото. Вълната около главата не се стриже и с годините се оформя тъй-наречената “качулка” (фиг.4, фиг.5, фиг.6) . Тя има по-скоро декоративен характер и задоволява духовни потребности на стопаните. Вълната около скакателните и карпални стави също не се стриже. Добре оформената качулка, според стопаните придава особен вид красота на овцете. Такива овце и кочове се купуват, и продават между стопаните на по-висока цена в сравнение с останалите, тъй като голямата и хубава качулка се създава с години и струва много усилия на стопаните. Още при селекцията на мъжки и женски агнета, стопаните оставят за разплод онези агнета с по-добра заруненост около главата, което дава възможност по-късно да се формира по-голяма и по-хубава качулка. Неостриганите части от руното, около главата и скакателни стави понякога са причина за погрешна преценка от страна дори на специалисти, които виждат за първи път Белите Маришки овце. Качулката и неостриганите кичури вълна по шията и скакателните стави създават погрешната представа за прекалена заруненост на тези овце, и е повод за съмнения относно наличието на “кръв” от други породи (тънкорунни, полутънкорунни и т. н.). Овцете са безроги, а при кочовете се срещат безроги и рогати животни. Там където ги има рогата са слабо развити. Още в млада възраст те биват отчупвани от стопаните. Белите Маришки овце са едри овце (на базата на окомерна преценка). Типичния цвят е белия, но се срещат и пигментирани овце (от 4 до 10 % от овцете), което се дължи на рецесивен ген. Пигментираните овце са червеникаво-кафяви с бяло петно на върха на главата и опашката). Срещат се и шарени овце от 1 до 3 %.
Кратка продуктивна характеристика: За доен период от 150 дни млекодобива на Белите Маришки овце при отделни стада варира от 100 до 150 литра (без избозаното от агнетата). Най-висок млекодобив е установен в стадото на П. Марков, от с.Царимир през 2003 година където от овца № 873 за 150 дни доен период са надоени 329.60 литра. Коефициент на плодовитост 1.6. От 47 до 52 % от овцете раждат по 2 агнета а от 3-5 % раждат по 3 агнета. Дължина на вълната е 10-11 сm. Нежност на вълната е предимно 48-50 - то качество. Вълнодобива е 3.5 кg. От 4 до 6 % от Белите Маришки овце са пигментирани (червеникавокафяви), което се дължи на рецесивен ген детерминиращ тази пигментация, а от 1 – 3 % са шарени. Белите Маришки овце са едри животни. Добре хранени и гледани, някои овце достигат 90 кg и повече, а кочовете 120 кg. При оскъдно хранене, живото тегло е по-ниско. През 2009 година беше проведено проучване на живото на Белите Маришки овце при което се установи, че средното живо тегло на овцете измерено при 418 овце е 71 kg.
Белите Маришки овце са подходящи за отглеждане в равнинните райони на Южна България. Те са взискателни към условията на хранене и гледане.