Стандарт

 Вакла маришка овца е българска порода овце с предназначение добив на вълна, мляко и месо. Ваклата Маришка овца е местна порода създадена в района на запад и на север от град Пловдив. В миналото е била известна под наименованието „Малоконарска овца”, „Овца от пловдивско” или „Овца от поречието на Марица”. Характерният ареал на разпространение на породата са селата на Пловдивска и Пазарджишка области. Днес породата и основно нейни кръстоски са разпространени и в други области на България, като района на град Ихтиман, Хасковска и Бургаска области. Името Вакла Маришка овца е прието след 1990 година когато се учредява дружество за отглеждане и развъждане на Маришките овце. През 1991 година се поставя началото на водене на зоотехнически регистър на агнета, овце и кочове за разплод, а през 1992 година в някои стада се въведе контрол на плодовитостта и млечността. През 1993 година е заведена родословна книга на Ваклите Маришки овце. Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 1 304 индивида. Рисков статус - уязвима.На външен вид Ваклите Маришки овце имат удължената форма на тялото, крайниците и опашката. Главата е дълга, тясна, незарунена. Профилът на главата при овцете обикновено е прав, а при кочовете леко изпъкнал. Ушите са средно големи, клепнали, прави. Шията е дълга, тясна. Холката е средно дълга, средно висока. Гърбът е дълъг, средно-широк. Краката са дълги, незарунени. Коремът също е незарунен. Вълната е еднородна с дебелина на влакната 35.01 μm, което според брадфордската класификация означава 46-то качество (Димов и Джорбинева, 1999). Опашката е тънка, дълга до под скакателните стави. Около очите, ушите и муцуната, овцете и кочовете имат характерна кадифено-черна пигментация откъдето идва и названието “Вакли”. Петна с различна големина се срещат по краката и по определени участъци от тялото (корена на опашката, предгръдника и корема). Върху пигментираните участъци от тялото обикновено расте пигментирана вълна, поради което животни с по-големи петна по кожата на тялото изглеждат шарени. Основната маса от руното има бял цвят. Пигментацията по лицевата част, формата и големината на ушите, и някои особености в телосложението имат решаващо значение при селекцията на мъжки и женски агнета за разплод